Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2018 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Абонамент
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

 

 

  От първо лице  
 

ЖИТЕЙСКА КАРТИНА НА АВРАМ АВРАМОВ

         Аврам Йорданов Аврамов е роден на 18.11.1933 г. в село Куцина на 23 км. северно от Търново. Казвам Търново, защото името Велико е дадено през 1964 г. Основното си образование завършва в родното си село. От дете познава труда, който и днес е в неговия дух. На 14 г. изхвръква от родното си гнездо и започва да плува в бурното море на живота. Мечтата му да учи в Механотехникум не се осъществява. Баща му го записва в мъжката гимназия "Кирил и Методий" в Търново. Теоретичния материал в гимназията не го завладява. След две години пропиляно време започва работа в машиностроителния завод "Червена звезда" на гара Дебелец, осем километра южно от Търново. Там завършва вечерно машиностроително училище. До деня за отбиване на военна служба работи в завода. Казарменият живот в Сливница го прави мъж и защитник на родината. След военната служба отново се връща на работа в „Червена звезда”, 11 г. работи в завода и специализира в три цеха, шлосеромонтажен, електрозаваръчен и тежко стругарски цех. Подкован с практически знания през пролетта на 1961 г. постъпва на работа във Висшето военно училище "Васил Левски", току-що преместено от София в Търново. Със сержантски пагон се включва в колектива на катедра “Танкова техническа подготовка”. Инженерният състав на катедрата и неговият практически опит бързо се сработват и започва упорита работа за онагледяване на учебния процес, който помага за лесно усвояване на учебния материал. Разрези на детайли от танка, действащи макети, стендове изпълват кабинетите на катедрата. На стените се окачват електрически табла с два режима на работа, самообучение и изпитно. Авторитета на катедрата не закъснява. Много години танкова катедра стои на първо място по учебно материална база.
         Грамоти, медали, златна значка за образцов служител на МНО днес говорят за активния живот на нашия бай Аврам. Тези документи могат да се намерят в "Държавния Архив" към града.
         При нелепа злополука през 1980 г. завинаги угасва светлината пред него. Този случай го изхвърля от релсите на нормалния живот. Попаднал в ужаса на вечния мрак преживява много тежко. Със загубено зрение, силно увреден слух и увредена дясна ръка в годината 1983 отива в Центъра за късно ослепели хора в град Пловдив. Там научава релефно-точковата система за писане и четене. Донякъде това облекчава неговия живот и прави първите опити с нещо да е полезен. Няколко години работи надомна работа към ”Успех" Дряново. Водената статистика говори за 180 прочетени заглавия на касети от Дряновската фонотека. В тези години прави първите опити нещо да напише. Писменият труд започва със статии до списание "3ари". С подкрепата и помощта на катедрени приятели навлиза в творческата работа. В своя разказ г-н Аврамов силно подчертава помощта на своята дъщеря, която превръща релефните букви в черен фон на бели листи с помощта на машина. Под всяко заглавие на неговите книги стои името на Соня Йорданова, като пръв помощник.
         Към неговите книги "Държавният архив" проявява интерес. В събраните единици към архива влизат и неговите четиринайсет литературни произведения. Осем книги, две брошури, четири стихосбирки и други отпечатани статии влизат в броя 37 единици.
         През 1997 г. влиза в редиците на новосъздадената организация на сляпо-глухите в България. Хуманната работа на Асоциацията го увлича и активно се включва в нейната структура.
         Нашият бай Аврам, така си го наричаме, става кръстник на списание "Звук и светлина".
         С негово участие се създава клуб "Вдъхновение" – място, където любители творци на лиричното творчество се вдъхновяват от своя труд. Много остро г-н Аврамов се противопоставя на редакционния колектив, който премахна Рубриката от списанието "Перо от птица" и ги пита на кого служат и защо вземат решение без да съгласуват мнението си с ръководството на клуба. Той се чувства обиден и незачетен като ръководител на клуба, който е структура от състава на асоциацията, както всички останали в нея.
         Житейската картина на Аврам Аврамов е оформена с боите на неговия разказ.

Димитър и Цеца Станеви


 

Ода за Куцина

Оо, мила родна Куцина
ти си моето село любимо,
в теб раснах и с тебе живея
остарях и с теб се гордея.

Твоята природа Бог я дарил,
отеца наш те благословил,
добри хора в теб живеят
знамето на труда, да веят.

На твойте слънчеви баири
с гори и ниви зелени,
на твоите равни простори
Куцинчени работят засмени.

 

Стара Янтра край теб лъкатуши,
прохлада носи на твоята земя,
в лятната гореща яра
освежава твоите поля.

В улици с каменни огради
стройни къщи зад тях белеят,
в твойте паркове зелени
игриво, децата се смеят.

Родна Куцина, в слънчеви дни
поклон до земята, от нас приеми,
с наследници достойни,
живей и пребъди! Амин!

Аврам Аврамов

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg