Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2021 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

 

 

 
Усмивки
 
 


ЛАФОВЕ И ПАРАЗИТИ В ЕЗИКА НИ – I ЧАСТ

Всяка нация си има любими изрази, които се използват в ежедневното общуване. Обикновено това са кратки думи, но понякога може и да са словосъчетания, които са натоварени с определен смисъл, който няма много общо с буквалното значение. Ето и най-често употребяваните в строен списък и чрез него можеш да си направиш тест колко от тях са в твоя активен речник.

Ей сега

Любим израз, който българите често използваме, когато трябва да свършим нещо. Но всъщност е ясно доказателство за това, че за нас времето е доста разтегливо понятие. Лафът означава целият отрязък от време между 1 минута, 1 час, че и отгоре. Накратко, когато някой ти каже "ей сега", си е божа работа кога ще се отзове на апела ти.

Нищо

Любимият ни отговор. Изразът може да се даде като ответ на широк диапазон питания от всякакво естество. Често чужденците се шегуват, че именно това е думата в нашия език, натоварена с най-много смисъл. Може да означава абсолютно всяко действие и обикновено показва всичко друго, освен неправене на нещо.

Аре

Идва от "хайде". Употребява се между приятели и близки хора, като обикновено се използва за край на разговор, вместо "чао". Прилага се при комуникация по телефон, интернет и в живото общуване. Може да носи смисъл и на подкана – "хайде да направим нещо", "да тръгваме" и пр.

Опа

Особено често използвано, когато настъпиш някого или го бутнеш. Вместо с извинение българинът се отчита с едно "опа", едва ли не сякаш "пострадалият" трябва да му се извини. "Опа" влиза в употреба и когато се извиняваш, че си обезпокоил някого. Например ако влезеш и го завариш зает с работа или го заловиш в непристойна поза.

Мани

Ще рече "махни" или "остави". Използва се, когато искаш да покажеш възмущението си или нежелание да имаш нищо общо с дадено събитие или личност. Често е придружен с красноречив жест с ръката – пренебрежително замахване.

И к’во?

Когато разговорът зацикли, винаги този израз идва на помощ. Той изразява чуденето на питащия към коя тема точно да насочи диалога и този израз се пуска в пространството с надеждата, че събеседникът ще прояви повече въображение и ще знае какво да отговори.

Горе-долу

Ако чуеш това, обикновено е знак, че човекът отсреща не иска да продължава разговора. Уклончивият отговор предполага нежелание да се коментира дадена тема или просто нежелание за комуникация с теб. Българинът често използва тази фраза и поради факта, че никога няма да отговори, че се чувства добре. Дори и всичко да му е идеално, няма да каже, че животът му е прекрасен, а ще се отчете само с "горе-долу".

Добре съм

Това обикновено е отговор на въпроса "Какво правиш?". Макар че езикът ни е твърде богат и разбира се, за такъв отговор си има определен въпрос, който е "Как си?", винаги даваме този ответ. Абсолютно машинално изстрелваме фразата, когато някой се поинтересува какво правим в момента, и без да ни питат, даваме отчет за състоянието на здравето и духа си.

Знам го, ама по друг начин

Е, това си е наша запазена марка. Няма начин някой да разказва виц и друг от компанията да не се провикне, че го знае, и то още преди края. Често се разказва и "другия" финал, който прекъсващият знае, за да докаже, че наистина е чувал анекдота и ето на, знае повече от другите.

Викам

Този глагол се използва във всяко лице в тази му форма, за да се подчертае кой какво е казал. Всъщност дори и въпросният да е предал даденото нещо шепнешком, пак се прилага "викам", тъй като в случая не означава говорене на висок тон, а се явява синоним на "казах" (в съответното лице).

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg