Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2022 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

 

 

  Любопитно  
 

ОСМИ МАРТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ФАКТИ

През декември 1977 г. Общото събрание на ООН приема резолюция, с която обявява 8 март за Международен ден на жената, първоначално избран за Международен ден на работещите жени. Но символиката на тази дата се корени в събития още от средата на XIX век.

Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.

Празникът започва само като политическо събитие на социалистите, но постепенно става част от културата на много страни. Идеята се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на ХХ век, която поражда протести за подобряване условията на труд.

Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк.

Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати, но са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно тези жени създават своя първи работнически синдикат. Съществуват обаче и мнения, че тази история всъщност е измислена през 1955 г. вероятно с мотива на празника да се придаде комунистическа идеология - нещо, което в онзи исторически момент е било важно за борещите се за правата на жените в Западна Европа и САЩ.

Към края на XIX и началото на ХХ век протестите се засилват, а най-широка известност придобива шествието в Ню Йорк през 1908 г. с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване за жените.

На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема решение всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува денят на работничките и на международната им солидарност.

8 март в България:

Първото женско дружество в България е основано през 1857 г. в град Лом. Сред основателките му са Еленка Ценко Тодорова, Ангелина Кръстьо Пишурка, Стефания Коста Стаменова, Мария Цоно Иванова и др. Първоначално от 1911 г. празникът се отбелязва с беседи в тесен кръг, а през 1915 г. е първото публично честване. Като общобългарски празник 8 март се чества от средата на ХХ век.

Първата жена лекар в България - д-р Тота Венкова - се дипломира през 1886 г. Тя не само работи в епоха, когато е немислимо жена да го прави, но и проправя път на всички жени след нея, които мечтаят за образование, професия, място и признание в обществото.

Райна Касабова пък влиза в историята и статистиката като първата жена в света, изпълнила мисия от борда на боен самолет. Тя е само на 15 години, когато на 30 декември 1912 г. по време на Балканската война лети като пилот наблюдател над Одрин и хвърля позиви за прекратяване на военните действия.

През 2017 г. ООН отбелязва празника под мотото "Жените в променящата се работна среда: Планетата 50 на 50 до 2030 година". В много страни, включително и в България, 8 март се отбелязва и като Ден на майката.

Източник: www.nationalgeographic.bg

ЗАЩО РАВНОДЕНСТВИЕТО ВЪЗВЕСТЯВА  ПРИСТИГАНЕТО НА ПРОЛЕТТА?

Какво е равноденствието?

Равноденствие

На всеки шест месеца, веднъж през март и отново през септември, астрономическото равноденствие прави деня и нощта приблизително равни по продължителност, като денят винаги е малко по-дълъг (с колко точно зависи от географската ширина). Това ни дава около 12 часа дневна светлина и 12 часа нощ.

На 20 март 2022 г. пролетното равноденствие оповести идването на пролетта в Северното полукълбо. След това, на 22 септември 2022 г., природата отново ще ни донесе есенното равноденствие, което ще въведе есента на север. Тези дати се заменят в Южното полукълбо, където през март настъпва есента, а през септември пролетта.

Защо се случват равноденствията?

Нашата планета обикаля около Слънцето, докато се върти около собствената си ос, която е наклонена на 23,5 градуса. Това кара двете полукълба да "прехвърлят" помежду си получаването на повече слънчева топлина. Два пъти годишно орбитата на Земята и нейният аксиален наклон се сливат, така че Слънцето застава точно над екватора, хвърляйки разделителна линия между светлите и тъмните части на планетата, наричана Терминатор или зоната на здрача.

Но Терминаторът не разделя перфектно планетата на тъмна и светла половина. Земната атмосфера изкривява слънчевата светлина с 60 км, което се равнява на половин градус. Това означава, че едната половина на планетата все още е малко по-осветена от другата - дори на равноденствие.

Земята не е единствената планета, на която има равноденствия. Всъщност, всяка планета в нашата слънчева система ги има. През 2009 г. сондата "Касини" засне равноденствие на Сатурн в орбита около газовия гигант. По същия начин както на Земята, равноденствията на Сатурн настъпват на всяко полугодие (но това се равнява на 15 земни години, което прави фото документирането от "Касини" уникално събитие).

Отбелязване на равноденствието

През хилядолетията древните култури проследявали равноденствията по различни начини. От построяването на паметници, като пирамиди, през каменни гравюри, използвани като календари, до храмове, които включват Слънцето в самата си архитектура – много различни цивилизации отбелязвали преминаването му по небосклона и смяната на сезоните с доста голяма точност.

Източник: www.nationalgeographic.bg

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg