Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2016 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Абонамент
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

 

 

  Любопитно  
 

ДЕСЕТ СТРАННИ И ПЛАШЕЩИ ДРЕВНИ ЖИВОТНИ


         Дейнотериум – Това е изчезнал род гигантски бозайници, родствени на съвременните слонове. Имали са чифт бивни на брадичката, които вероятно са използвали за да копаят почвата в търсене на корени и зеленчуци. Досега е известно за съществуването на 4 вида дейнотериуми, от които 2 са живеели в Африка, а останалите 2 – в Европа и Азия. Най-едър по размери е бил африканският дейнотериум, който е бил дълъг 7 м., висок около 4,5 м. и с тегло 14 т. Европейският вид пък е бил най-дребен и размерите му са били приблизително колкото на днешните индийски слонове, т.е. те са били 2 пъти по-дребни от африканските си събратя. В Хасковско през 1963 г. е открит добре запазен скелет.

* * *   

         Микрораптор – Този динозавър е имал четири крила и перната опашка, въпреки че не може да лети. Смята се, че при придвижването си, той е планирал от място на място, по подобие на летящата катерица. Много е вероятно това същество да е един от най-новите общи предци между птиците и динозаврите. Способността им да се плъзгат от място на място в крайна сметка се развива в летене.

 

* * *

 

         Танистрофеус (от гръцки “дълга шия”) – Това влечуго е било дълго 6 м., като само шията му е била 3 м. Смята се, че е било влечуго, хранещо се с риба, тъй като вкаменелости от него са открити главно във водни басейни, а в стомасите им са намерени рибени люспи. Възможно е да са седели на брега на морето, използвайки дългите си шии, за да ловят риба. Най-вероятно са били полуводни животни

* * *

 

 

 

         Шаровиптерикс – Друго плъзгащо се влечуго, подобно на Микрораптора. Шаровиптериксът е имал две "крила" на задните си крака и още две малки на предните си крака. Смята се, че е използвал крилата си, скачайки от едно място на друго.

 

 

* * *


        Птеродаустро (от гръцки “южно крило”) – Този птерозавър е имал необичаен набор от зъби, подобно на някои китове. Почти е сигурно, че са ги използва за да ядат малки, водни организми, подобно на начина, по който фламингото яде скариди.

 

* * *

         Дунклеостеус (от гръцки “костта на Дункел”) – Едно от най-страшните същества, живели в океана с дължина, стигаща до 10 м. Тази риба от девонския период е имала бронирано лице и една от най-силните захапки в историята. Вместо зъби е използвала устата си с форма на клюн за да убие плячката си. Била е една от най-големите Плакодерми – група риби с бронирано лице, които са изчезнали.
Стетакантус (от гръцки “скачаща гърда”) – Акулите датират от около 400 милиона години. Въпреки, че те са останали относително непроменени през този период, са намерени фосили на различни акули. Тази конкретна акула е имала гръбна перка, подобна на наковалня, с малки шипове по нея. Смята се, че перката е използвана за защита или за ухажване.

* * *

         Стетакантус (от гръцки “скачаща гърда”) – Акулите датират от около 400 милиона години. Въпреки, че те са останали относително непроменени през този период, са намерени фосили на различни акули. Тази конкретна акула е имала гръбна перка, подобна на наковалня, с малки шипове по нея. Смята се, че перката е използвана за защита или за ухажване.

 

* * *

         Мегалодон (от гръцки „голям зъб“) – вид праисторическа акула-хищник, обитавал океаните в периода късен Олигоцен – ранен Неоген и изчезнал преди 2 милиона години. Изкопаемите останки показват, че тази гигантска акула е достигала дължина от 14 до 18 м., макар най-разпространените останки да са зъбите, които достигали до 18 см. дължина и били изключително назъбени и големи. Учените смятат, че тялото на мегалодона е било сходно с това на голямата бяла акула и, че е достигало тегло от 60 т. Мегалодонът е бил хищна риба, специализирана в лова на едри морски животни – най-вече праисторическите китоподобни – цетотерите. Изчезването на мегалодона се свързва със захлаждането на климата през Плиоцена и с появата на косатките, като се смята, че последните са ловували млади мегалодони. Съществува група от учени, които са убедени, че мегалодонът все още съществува и, че живее свободно в открития океан, 95% от който е все още неизследван.

* * *

         Мадтсойя – Това създание се е появило в периода Креда. Ако съществуваше в наши дни, тази змия щеше да е най-лошия кошмар на всеки, който има фобия от змии. Въпреки, че са намерени само отделни останки, се твърди, че тези змии са достигнали дължина 15-20 м., както и, че са се хранели с цели динозаври. Приличала е на днешните боа и питон с това, че не е била отровна, а е притискала жертвите си до смърт с помощта на своята огромна мускулна сила. Тази змия била толкова успешен хищник, че е успяла да надживее динозаврите и е изчезнала преди около 45 милиона години.

* * *

         Спинозавър – Този динозавър е обявен за най-големия месояден динозавър на всички времена с дължина от 12 до 18 м. и тегло от 7 до 21 т. Спинозавърът е бил двукрак хищник от разред гущеро-тазови. Живял е през късната Креда, преди около 70 милиона години. Имал е огромно платно на гърба (направено от кости, които били оформени като шипове, излизащи от гърба му, съединени с кожа) и подобна на крокодил муцуна. Съществуват спорове по въпроса с какво се е хранел той. Смята се, че менюто му е включвало главно риба, но има твърдения, че крокодили, гигантски костенурки и всеки динозавър имал лошия късмет да му пресече пътя също са ставали негова храна. Въпреки, че тиранозавър рекс е най-популярното праисторическо животно, спинозавърът си остава най-големия хищник, някога ходил по Земята…, поне от тези, които познаваме.

Източник: www.9gag.com
Превел: Деян Славов


АРГУС 2

         Аргус 2 е първата в света одобрена протезна система, предназначена за възстановяване на част от зрението на хора, страдащи от пигментозна дегенерация на ретината. Протезата представлява електронен ретинален имплант, хирургически поставен в и върху окото, който включва антена, кутия с електроника и множество електроди. Външното оборудване на системата включва очила, видео обработващ елемент и кабел.
         В здраво око фото-рецепторите в ретината преобразуват светлината в малки електрохимични импулси, които биват пратени по оптичния нерв към мозъка. Там те се декодират в образи. Ако фото-рецепторите вече не функционират правилно, както при пигментозна дегенерация на ретината, първата стъпка в този процес е нарушена и зрителната система не може да трансформира светлината в изображения.
         Аргус 2 е проектиран така, че да заобиколи повредените фото-рецептори. Миниатюрна видеокамера, вградена в очилата на пациента улавят картина. Видеото се изпраща до малък преносим компютър (видео обработващият елемент), където биват преобразувани в инструкции и изпратени обратно до очилата по кабел. Тези инструкции се предават безжично към антена в импланта. Сигналите се изпращат към областта с електродите, която излъчва малки електрически пулсации. Тези пулсации имат за цел да заобиколят повредените фото-рецептори и да стимулират останалите клетки, които предават визуална информация по оптичния нерв към мозъка. Този процес има за цел създаването на модели от светлина, които пациента се научава да интерпретира като визуални модели. Пациентът се научава да различава контурите на предмети, както и на букви, проектирани върху екран. Протезата улеснява ориентирането на пациента в позната и непозната среда.
         Аргус 2 е разработен и произведен от базираната в Калифорния компания Second Sight. Протезата е продукт на 20-годишни изследвания и разработки. В момента Аргус 2 е достъпен само в САЩ и Европа. Цената все още е висока и броят на пациентите, използващи протезата е около 50 души. Въпреки това в бъдеще тя ще става все по-достъпна за всички хора с увредено зрение.

Подбрал и превел: инж. Иван Колев

 

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg