Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2021 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ
 
 

С името на Хелън

 

 
 

ПОБЕДОНОСНАТА ЕНЕРГИЯ НА ЧОВЕШКИЯ РАЗУМ
-биографичен очерк за Олга Скороходова-
 ІІІ част

ЗА КАКВО МЕ ПИТАТ

Олга Скороходова шие       "Кой ви избира цвета и модела на дрехите? Кой ви съветва да купите тази, а не друга рокля? Кой подбира наредбата за вашата стая? Кой нарежда мебелите в стаята? Защо предметите са наредени така, а не иначе?”
      Извънредно много зрящи задават на Олга подобни въпроси. Когато тя им обяснява, че почти всичко избира сама, я гледат често с голямо недоумение или направо с недоверие. Но това е така. Когато купува готова рокля, тя може да я разгледа и да каже дали й харесва моделът и как  й стои. Отлично възприема всичко това с ръце и моментално си представя дали роклята й отива. За цвета се обръща към зрящите. От близките си отдавна знае кои цветове й отиват. Същото става и при купуването на всякакви други неща. Олга избира качеството, модела, формата, размера и пр., а зрящите й казват съчетанията на цветовете. "За съжаление всеки от зрящите има свой вкус и ако започна да слушам всички, сигурно не бих купила нищо”. При нареждането на мебелите в стаята най-често постъпва по собствено усмотрение, като изхожда от това, кое е удобно за нея и кое не е. Преди да се наредят мебелите, Олга трябва старателно да изучи стаята. Когато има зрящи гости и те, забравяйки, че тя не вижда, нарушават реда в стаята – захвърлят някой стол насред стаята, слагат съдовете не където тя обикновено ги слага, Олга се дразни и не може да разбере защо зрящите толкова обичат безредието. "Веднъж приятелката ми пи вода и оставила чашата на края на масата. А пък аз бях сигурна, че чашата е на мястото си. Исках да избърша трохите от масата, съборих чашата и тя се счупи. Разсърдих се на приятелката си: "Ти не искаш да разбереш, че аз не бих могла да знам, че чашата стои на края на масата. Та за мен тя винаги стои на мястото си!” Приятелката ми отговори доста лекомислено: "А ти свиквай с това, че аз мога да оставя чашата където си поискам”. Приятелката й забравя, че има работа със сляп човек. Ако даден предмет е преместен без предупреждение, слепият не може да си представи новото му място. Представя си го на старото му място и ако не го намери там, трябва да изразходва доста усилия да го открие.

САМООБСЛУЖВАНЕ

      "Ами как разбирате какво вземате?”, "Как шиете, след като не виждате?”, "Как разбирате, че лукът загаря?”
         Въпросите, които задават на Олга, когато разберат, че сама се обслужва, са предимно от битов характер. Тя живее сама и при нея светлоусещания изобщо липсват, но има брайлов часовник и знае кога е сутрин и кога вечер. Изучила е добре разположението на стаята си, обстановката и всичко останало и лесно намира необходимата й вещ, като я разпознава чрез осезанието си. Също така лесно разтребва стаята си, мете, мие пода, подрежда нещата си и т.н. Приготвянето на обяд също не е особена трудност. Когато е малка, следи с ръце как белят картофите, как режат лука и мият плодовете и зеленчуците. По силната струя пара и трептенето на тенджерата разбира кога кипят млякото и водата, а кога завират супата или кашата разбира лесно само по мириса. Разбира се, готвенето не минава без опарване на ръцете, но то не й пречи да приготви обяда. Когато пържи лук, картофи и кюфтета, много й помага обонянието, а когато нещо загаря, моментално усеща това. Житейският опит, обонянието, осезанието и вкусовите усещания й дават възможност да си приготви ядене по всяко време. "Не мога да се нарека първокласна готвачка, пък и съвсем не се стремя към това, защото скъпя всяка своя минута, за да почета книга, да попиша на машината, но и гладна не оставам.”          Шиенето, миенето на съдове, бърсането на прах, поливането на цветята, се практикуват толкова лесно с помощта на осезанието, че тя дори не забелязва движенията си. Но за нея е необходимо да пази осезанието и обонянието си.

РЪКАТА КАТО ИЗРАЗИТЕЛЕН ОРГАН

Олга в размисъл над текст       Олга смята, че ръцете са не по-малко изразителни от гласа и лицето – всички човешки емоции се изразяват не по-малко ясно в движенията на ръцете и дори в походката. Доброто настроение се разпознава още по поривистото и меко ръкостискане. Лошото – по резките, нервни или много вяли движения и неясната дактилология. Треперенето на ръцете показва силна разстроеност. Тя винаги следи настроението на хората, с които общува. "Аз забелязвам само ръцете. Затова, за да имам повече или по-малко точна представа за един човек, ми се налага да изучавам движенията на ръцете му до най-малките подробности”. Олга говори дори за изразителност на дактилното четене. Когато думата завършва с удивителна, двете последни букви трябва да се изписват по-рязко. Тъжните фрази не трябва да се дактилират бързо и рязко. На драматичните моменти трябва да им се придава яснота и сила и изобщо в дактилирането да се вложи същото чувство, което се влага и при четене на глас. Ако не се пишат препинателни знаци, прочетеният материал е по-неразбираем.

КАК ПОЗНАВАМ ХОРАТА

      "При мен познаването на хората е по-сложно. В първия момент когато се запознават с мен, ми подават ръка, както е прието навсякъде. След като стисна протегнатата ми ръка, аз трябва да й обърна внимание и да запомня не само особеностите на кожата (гладкост, грубост, топлина, влажност, сухота), но и формата на ръката, и всички характерни особености на ръкостискането. Всеки човек си има свое особено, характерно ръкостискане. Ръкостискането на едни хора е здраво и енергично, при други – вяло и безразлично (или както се изразявам аз, безлично), при трети – нежно, ласкаво, предразполагащо и предизвикващо симпатия. След като се разделя с дадения човек, особено ако той ми е направил впечатление – все едно добро или лошо – аз се старая да си спомня и да си представя формата на ръцете му, както и самите ръце, с техните най-малки подробности, които съм успяла да доловя. Без такова подробно изучаване и представа за моите познати аз не бих могла да ги разпознавам веднага, само по формата на ръката и особеностите на кожата. Например, ако моята сътрудничка днес пере и разтребва стаята, утре може да дойде с толкова загрубели ръце, че бих могла да я взема за външен човек, ако не познавах характерните особености на нейното ръкостискане. Когато се запознавам с човек, който не ми прави абсолютно никакво впечатление, с когото съм разговаряла без никакъв интерес и без участието на наблюдателността и паметта, при следваща среща мога изобщо да не го позная, макар да помня името му. Понякога мога да разпознавам от разстояние хора, които познавам добре, благодарение на това, че особено старателно съм изучила техните движения.”

Боряна КОСКИНА

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg