Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2021 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ
 
 

От първо лице

 

 
 

ЖИВЯХ СКРОМНО, ОБЪРНАТ КЪМ ХОРАТА

Иван Шопов - награден със сребърна значка на НАСГБ, приема поздравления на тържеството в Асеновград       Казвам се Иван Костадинов Шопов и съм председател едновременно на териториалната организация на слепите и на регионалната организация на сляпо-глухите в Асеновград. Неотдавна, през март т.г., навърших 70 години, а тази възраст, както и да я гледаш, си е в залеза на живота. От нейната висота можеш спокойно да се обърнеш назад и да оцениш своите отминали десетилетия. Когато го правя, мисля, че нямам повод за притеснения. Живях скромно, срещнах и трябваше да преодолявам много трудности, но винаги съм се стремил да бъда полезен на хората край мен, името ми винаги е било име на честен човек и децата ми никога не са имали  основание да се срамуват от баща си. Какво повече?
        Роден съм в родопското село Руен, разположено в северните склонове на планината. Родителите ми бяха трудолюбиви хора – стопани, чиято главна грижа беше да изхранят семейството в борба с бедната планинска земя. Началното си образование получих в родното си село, а прогимназиалното – в с. Куклен. През 1952 г. се преместихме да живеем в с. Долни Воден, сега квартал на Асеновград.
        През същата тази година започна и моята трудова биография. Отначало пет години работих към горското стопанство в Асеновград, по подготовката и залесяването на горски насаждения. Следващите шест бях към ОКЗ "Тракия” , където се произвеждаха тухли и керемиди. По-добре никога да не бях стъпвал в това предприятие, благодарение на което целия си живот прекарах като инвалид. Вследствие на високата температура от пещите и горещия прах, който се носеше наоколо, получих възпаление на очите. От тогава пред погледа ми падна плътна завеса, настъпи мрак завинаги. Започнаха мъките и страданията ми със зрението. 1963 година за мен бе черна и злокобна.
        Въпреки това трябваше да намеря мястото си в живота, да се трудя и да печеля, още повече, че през 1965 г. свързах живота си с едно хубаво момиче, с което свихме гнездо и отгледахме две дъщери и един син. От 1963 до 1969 г.  бях помощник-домакин  в кооперативното стопанство на Долно Воден, а след това започнах като бакелито-пресьор в ПП "Успех”. Тук бе поставено началото и на организационната ми и обществена дейност, при  която познах радостта и удовлетворението да помагам на другите.
        Отначало станах член на учредената през 1970 г. цехова първична организация на слепите, чийто председател бе Георги Чернев. След неговото заминаване за София временно го замествах на поста, а през 1973 г., на отчетно-изборно събрание, официално бях избран за председател на цеховата първична организация на слепите. Същата година станах и член на заводската първична организация. Така от тогава до днес се занимавам с активна дейност в организацията на слепите. Заедно с това бях председател на цеховия и член на заводския профкомитет, оглавявах комисията по ДОО, участвах и в различни други комисии, ставал съм "ударник” и "най-добър в професията”. През 1981 г. получих сребърна значка, а през 1989 г, във връзка с моята петдесет годишнина – и златна значка на ССБ. Участвал съм като делегат в 9, 10 и 11-я конгрес на съюза.
        Активно участвах и в културно-масовата и спортно-туристическата дейност на  организацията на слепите в Асеновград.  През 1975 г. постъпих в художествения ансамбъл на предприятието. Изявявах се като индивидуален изпълнител – певец, за което притежавам три златни медала.
        От 1999 г. бях избран за председател на асеновградската първична организация на слепите, а от 2002 г съм учредител и председател и на регионалната организация на сляпо-глухите. От тогава двете организации водим близък по съдържание организационен живот, заедно сме и в празник, и в делник. Стремим се да осъществяваме най-различни мероприятия, да разнообразяваме и обогатяваме живота си. Радвам се, че мога да бъда с мене-подобните, да живея с техните радости и болки и това осмисля живота ми. А в къщи, около мен, сега се носи гълчавата на четири внучета. Животът продължава…

Иван ШОПОВ

Нагоре
Към Съдържанието на броя 

 

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg