Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2021 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ
 
 

Щрихи от родината

 

ДУРАНКУЛАШКИЯТ БУНТ

      В многовековната история на България заслужено място заемат събитията от края на 19 век, известни като селски вълнения и бунтове против натуралния десятък и данъчната политика на тогавашното буржоазно правителство.
      Последователни в своята борба, през пролетта на 1900 година, жителите на Шабла, Дуранкулак и околните села отказват да подадат декларации за посевите. Опитът на околийския началник Владимир Арсениев да убеди селяните, завършва с пълен неуспех. Свикват се митинги, народното негодувание расте.
      На 30 май 1900 година от Добрич потеглят два ескадрона. Вестта за своеволията на Арсениев и войската се разнасят бързо. Около Дуранкулак се събират 2000-3000 души. Войската се опитва да ги разпръсне, но те прииждат все повече. Тогава последвала заповед за кървава разправа с разбунтувалото се население.
      Жестоките репресии и разстрелите за потушаване на вълненията на селяните разтърсили от възмущение и гняв цялата страна и се превърнали в синоним на най-брутална жестокост. Днес на могилата край с. Дуранкулак , където става сблъсъкът между разбунтувалите се селяни и служителите на властта, се издига белокаменният паметник "Възпоменание на героя”, който напомня на един подвиг в името на правдата.

Нагоре
Към Съдържанието на броя


с. Мезек, СвиленградскоЕДНО КРАСИВО КЪТЧЕ НА БЪЛГАРИЯ
ЧАКА ДА БЪДЕ ОТКРИТО ОТ ТУРИСТИТЕ

      Спомням си, още като ученик, в часа по география, когато ни предаваха за Апалачките планини в Съединените щати, учителят ни посочи картата и каза ”Тук, където и да копнеш, ще попаднеш на полезни изкопаеми, а тук - посочи Европа, Балканите и България - където и да копнеш, ще попаднеш на археологически находки от древни цивилизации”. Колко е бил прав се убедих по време на военната ми служба в село  Мезек на застава, близо до Свиленград.
      Като тръгнеш от гарата на града към селото, пътят се вие по тесния бряг на Мезешка река. Тъй като левия бряг е стръмен, непрекъснато в очите на пътника се набиват две неща: поредица от Тракийски надгробни могили и поредица от танкови куполи, вкопани в отбранителна линия. Още с влизането в селото, от лявата страна, човек се натъква на доста голяма могила, а точно до нея е разклонът за друга подобна, която се намираше в двора на един селски дом. Точно пред нея пък, като цирей, бе разположен един железобетонен бункер. Тук отново личеше контрастът между настояще и минало.         
      Южно, на около километър, се намира най-голямата от поредицата могили, която местното население нарича Малтепе. Тази могила е с височина три-четири етажа - огромен насип от пръст, около който напролет се забелязват три малки езерца. Първоначално съм се чудил откъде са се взели тези езера на толкова засушливо място, но после разбрах, че това са изкопи от пръстта, която е била изгребана, за да насипят могилата. И тук, на Малтепе, както и при предишните могили,  правият впечатление разположените наоколо бункери и траншеи. С една дума, навсякъде личат следи от Студената война.
      Какво представлява тракийската гробница на Малтепе? Дълъг около 12- 13 м. тунел, малко преддверие и гробна камера. Изградена е от дялан камък и така майсторски нареден, че не се виждат никакви фуги помежду камъните. Другото, което учудва наблюдателя е, че при нареждането на камъните не е бил използван никакъв съединителен материал. За отбелязване е, че въпреки огромния насип от пръст, вътре гробницата не е подала изобщо: нито напукване, нито пропадане, нито някакво начупване.
      По исторически данни, гробницата е била открита от иманяри. Забелязали са, че на пролет от източната страна на насипа снегът се разтопява по-бързо от останалата част. Любопитството ги накарало да започнат да копаят на това место и така открили входа на гробницата. Влизайки вътре, разбира се, те са я обрали. Какво са намерили, можем само да гадаем. Знае се само за наличието на едно златно прасе с 12 малки златни прасенца и една златна купа, тъй като тези ценни находки са били продадени на Истанбулския музей. Това се е разбрало от един счупен златен крак, намерен по-късно в гробницата. Предполага се, че, дали от суеверие, или уплаха, в бързината да избягат, крадците са счупили този крак и не са забелязали изпадането му.
Тракийска скулптура       На запад от Малтепе се намира една стара каменна кариера. Командирът на заставата ни обясняваше, че от тук са вадени камъни за построяването на гробницата. Същата тази кариера е била действаща до средата на 20-ти век и от нея са и камъните  за построяването на Мезешката крепост, а, също така и за направата на стария Свиленградски мост.
      Мезешката крепост е изградена на едно малко плато на юг от селото. Поляната, на която е разположена, не е много голяма, а и самата крепост е не повече от 2 декара площ. И до ден днешен обаче тя впечатлява с високите си крепостни стени. Макар и малка, тя е служила съвсем успешно за укриване на местното население от набезите на най-различни завоеватели. Предполагам, че крепостта е служила повече като наблюдателен пост и контрол над пътя, отколкото като отбранително съоръжение. Близо до крепостта минава стар римски път, характерното за който е, че е павиран и че и до ден днешен е използваем. На север от селото има една красива местност, наречена “Чинарите”, която е обрасла с вековни чинари на равнинно място. През нея минава поток с бистра планинска вода. Има и малка поляна с чешма, от която тече непрекъснато студена, чиста вода.
      Това кътче може да се превърне в едно прекрасно туристическо място, където, освен, че има какво да разгледаме и да научим интересни исторически факти, можем и да отдъхнем и  се насладим на красива природа.

Петко АБАДЖИЕВ – Харманли

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 
     
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg